ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА ВАСИЛЬОВДЕН (БАНГО ВАСИЛИ)
Днес в Основно училище „Христо Ботев“ гр. Алфатар бе отбелязан Васильовден или Банго Васили (буквално „Куцият Васил“). Повсеместно е известен като „Ромската Нова Година“.
Банго Васили се празнува три дни, като дори се прави леко разграничение между Васильовден и Банго Васили – на 13.01. и 14.01. е Васильовден, а на 15.01. – Банго Васили. Вечерта на 13.01. срещу 14.01. много често изпълнява ролята на Бъдни вечер.
За мероприятието беше подредена автентична софра с ястия, които са любими на всички ни и постер с подробна информация за празника на ромите. В подготовката и реализацията на мероприятието взеха участие ученици от IV – VII клас, екип от учители и образователния медиатор.
В началото учениците изгледаха кратък филм за Банго Васил – „историческа“ личност, куц овчар, който спасява от удавяне ромско дете и дете с предразсъдък (придобит от родител) към ромите, които след редица препятствия и оцеляването си стават близки приятели.
Ученици от IV -VII клас (сред тях и деца със специални образователни потребности) представиха драматизация на Празничната вечеря на 13.01. около специална кръгла трапеза – синия. Върху синията се поставиха гозбите – сварен петел или гъска, сарми, баница с късмети, питка, шепа сурово жито, шепа суров ориз, бонбони и др. както и скъпоценни накити на семейството.
Обичайно вечерята започва с прикаждане и благославяне на трапезата от майката.
По традиция, членовете на семейството се опрощават, като си целуват взаимно ръка.
След опрощаването най-възрастните (бабата и дядото) взеха питка и я счупиха на две „за да се види на кого късмета ще е по-голям през тази година и ще храни къщата“ – тази отговорност се падна на „дядото“ в нашата драматизация.
Превъплъщаването в ролята на пратеник на Банго Васил се изигра от седмокласника Расим – главата на семейството събра житото и ориза от синията, сложи ги в кърпа, взема кърпата, сурвакницата и съд за вода и отиде до чешмата. Там той първо сурвака водата, после си изми ръцете и лицето, напълни вода и се прибира.
С влизането си в къщата куцайки се провикна: „Васили авалъ“ – „Васил дойде“ и хвърли житото и ориза. Децата събраха колкото се може повече от него, защото това е късмета, който Свети Васил им носи.
Смята се, че това носи берекет.
След това започва сурвакането от нашите четвъртокласнички – първо сурвакаха главата на семейството, бабата и родителите си, след това сурвакаха Директора на училището ни – г-жа Мария Иванова с пожелание за здраве и късмет, а тя им се отблагодари и с подаръци.
Всички тези детайли от традицията се правят с особена тържественост, защото се вярва, че носят плодородие, щастие и късмет.
Отбелязването на традиции различни от нашите, всъщност ни показва и колко еднакви са те! През различни дати и с различно наименование на празниците/традициите, всички мечтаем и си желаем здраве, берекет и късмет.
