История
Образователното дело в гр. Алфатар датира още от времената преди Освобождението. Първото училище в града е построено през 1847 г., и се е помещавало в двора на алфатарската църква. То е едно от първите в Силистренския край. По време на Кримската война, през 1854 г. с изселването на цялото население на града, училището опустява и впоследствие е полуразрушено. Възстановяването на училищната институция и образователното дело се осъществява през 1871 г., когато то се установява вече в нова сграда. Заедно с освобождението на страната укрепва и учебното дело, и това води до откриване и на девическо училище в града.
През 1884 г. по инициатива на местната власт започва строежа на нова училищна сграда. Издигането й се осъществява със средства на общината и доброволни дарения от местното население. През 90-те години на ХIХ в. училището разширява своята дейност – то е едно от малкото в окръга, което има своя библиотека.
Второто възпиране на учебната дейност в града се осъществява през 1915 г., когато в едно с румънската окупация българските училища се закриват.
Занятията се възобновяват едва на 10.10.1940 г., във вече първоначалното училище „Отец Паисий“. През 1941 г. в Алфатар е открито държавно земеделско допълнително училище с двегодишен курс на обучение по общо земеделие, готварство, тъкачество, консервиране.
Младите поколения в града получават своето образование в построеното през 1884 година дълго време. След средата на XX в., с увеличаването на населението, големият брой ученици се засилва и нуждата от нова, по-голяма и по-модерна училищна сграда. С обявяването на Алфатар за град се отваря и перспектива за откриване на паралелки за средно образование за децата от района на общината. Въпреки дългогодишните искания и молби, това желание не се осъществява. Пробивът идва в началото на 1980 г., когато дългото чакане достига своя край – на 14 март е направена първата копка на новата сграда.
Тя се състои от четири етажа и помещава в себе си 16 класни стаи. След неимоверни усилия от цялата местна общност, училището е издигнато и така през есента на 1984г., алфатарските деца започнаха учебната година в новото си училище. Официалното откриване е малко по-късно – на 22 май 1986 г.
Преди 160 години, в глухата нощ на робството нашите деди и прадеди, будните алфатарци, са открили тук едно от благословените изворчета, родили голямата пълноводна река на знанието в Отечество България.
Искрите, които идват от миналите столетия чрез дейността на отделни килийни училища се разгарят в училището, построено през 1847 година в двора на Алфатарската църква. То е едно от първите в Силистренския край.
През 1857 г. се издига нивото на светското образование. Строи се нова сграда, но бива разрушена.
В началото на 1871 г. е възстановено. Училището се помещава в нова сграда и броят на учениците нараства. Издига се нивото на образованието. Алфатарското училище се поддържа от общината, чрез избрано Училищно настоятелство. Въвежда се безплатно раздаване на учебници.
По инициатива на Общинския съвет и Училищното настоятелство през 1884 г. започва строежа на нова училищна сграда със средства на общината и доброволно събрани помощи от местното население. През годините училището разширява своята дейност – то е едно от малкото в Силистренски окръг, което има своя библиотека, създава се и разсадна градина.
През 1912 г. започва строителство на нова сграда, но румънската окупация попречва на завършването й.
Трябва да сем благодарни на будните алфатарци, на всички учители, запазили своя борчески дух и в тежките години на румънското робство, за да разпалят знания у млади и стари, да запазят блясъка на словото и ценността на българския език.
Премахването на румънското потисничество дава възможност на новия училищен храм да отвори врати на 10 октомври 1940 г. като първоначално училище, което носи името на Христо Ботев.
През пролетта на 1982 г. се прави първата копка и само за две години през 1984 г. е открита най-новата сграда – 16-класно училище.
Искрата на знанието, искрата на мечтите и живота, пребъдването през годините се дължи на нашите учители, директори, възпитаници, съхранили извора на знанието!